Възходът на непопулярния популизъм
„ Искам повече бебета в Съединените американски щати “, сподели Джей Ди Ванс. Вие сте първи, господин вицепрезидент, гласоподавателите са длъжни да отговорят.
Нито един на всеки 10 американци не е „ доста обезпокоен “ от намаляването на раждаемостта. Повечето, в това число множеството републиканци, считат, че федералното държавно управление въобще не би трябвало да играе роля в насърчаването на размножаването. Това не е единствено американско или даже западно нещо. Коефициентът на раждаемост в по-голямата част от света в този момент е под нормата за стабилизиране на популацията от 2,1 деца на жена. Почти никоя нация с високи приходи не „ реализира “ това равнище. Ясно е, че откакто обществата са задоволително богати, с цел да избират, техният избор е по-малко деца.
На фона на това, най-хубавото, което наталистите могат да кажат, е, че неподходящите за децата политики са попречили главното човешко предпочитание за огромни фамилии. Какво, на всички места? В Северна Македония (раждаемост 1,5)? В Сингапур (0,9)? Всички тези държавни управления са възприели неправилни хрумвания по едно и също време, нали? Тогава обяснете какво е това за Соломоновите острови (3.6), на което би трябвало да подражаваме.
Не, ниската раждаемост е „ разкрито желание “ на работа. Хората желаят повече деца, само че не толкоз, колкото желаят други неща. Ако популистите стигнат прекомерно надалеч от натализма, демократите ще имат избори, тъкмо както решението на Върховния съд против правата на абортите им оказа помощ на последните междинни избори. Нарастващата угриженост на Мага за децата единствено подхранва предчувствието ми, че след Доналд Тръмп придвижването ще - заради липса на по-добра фраза - ще изгони странни хора. Президентът има неповторимо чувство за това какво не би трябвало да бъде десен: Бог и сексът са преди всичко в листата. Странно е, че той към момента не се е отрекъл от новопокръстените католици и чудаците от Пало Алто, които хвърлят двойки в спалнята всеки месец.
Бебе манията не е единственият образец за неизвестен популизъм. Без да го осъзнават, десните натрупват набор от настройки, които опонират на публичното мнение. Помислете за блокирането на Covid-19, чиято ненавист се трансформира съвсем в цената за допускане до интелектуалното право на Англия. Техният мотив е откровен, добре изработен - и без резултат. Следното към момента не би трябвало да се споделя, само че ето го:
Заключването беше и остава извънредно известно. Почти всички детайли от него, в това число закриването на учебни заведения, въодушевяват огромна поддръжка във Англия и Америка и до през днешния ден. Британците са по-склонни да опишат рестриктивните мерки като незадоволително строги, в сравнение с като прекомерно строги. Правилно е да се притеснявате от толкоз необятно публикувания възторг за държавна насила (аз го правя), само че някои консерватори навлязоха в онлайн мечтания свят, в който „ несъмнено “ страната съжалява за блокирането.
Ако сър Кийр Стармър беше остроумен, той щеше да се занимава повече с следствието на Covid-19, което предишния месец реши, че държавното управление на Борис Джонсън е направило прекомерно малко, прекомерно късно през 2020 година Или да попита: „ Бихте ли подкрепили ново блокиране? “ на всеки преминаващ тори или найджъл фарагист. Каквото и да е належащо, с цел да стане ясно, че за мнозина отдясно закононарушението на Джонсън е довело до прекалено много и прекомерно рано.
И даже това, въпрос на живот и гибел, може да не е най-голямата отговорност за изборите на популисткото придвижване. Така че може и да стигнем до него.
Един на всеки трима гласоподаватели в този момент има вяра, че Брекзит е добра концепция. Всеки тип доближаване с Европейски Съюз, като повторното присъединение към митническия съюз, или към единния пазар, или към самия съюз, е по-популярен от статуквото. В същото време лейбъристкото държавно управление няма визия по какъв начин да усили икономическия напредък. Очевидно е къде свършва всичко това.
В края на 2028 година Стармър би трябвало да разгласи, че присъединението към единния пазар ще бъде първият акт на второ мандатно лейбъристко държавно управление. Консерваторите и реформистите в Обединеното кралство ще разгласят „ изменничество “ на Брекзит. Много гласоподаватели ще застанат на тяхна страна. Друга част, макар че има вяра, че Стармър е прав, няма да пожелае да се заяде с тази голяма краста. Но въз основа на актуалните доказателства и с още няколко години демографско приключване е правдоподобно електоралното болшинство да гласоподава за лейбъристите въз основата на наново присъединение.
Дори и да не е по този начин, настоящето съглашение, при което британците се съгласяват да заобикалят избрана тематика, с цел да запазят мира, като коледна вечеря с 69 милиона родственици, има период на валидност. Десните не могат вечно да избягат от обстоятелството, че са забъркани в това, което гласоподавателите са решили, че е национална неточност. Това е част от по-широко отчуждаване от всеобщото мнение на хора, които в миналото са издигали общата воля до радикална и от време на време злокобна степен.
Разбира се, популистите към момента имат положителни резултати на запад, тъй че може би проблемите не са от голяма важност. Но би трябвало да има ограничаване за това какъв брой непопулярни хрумвания едно придвижване може да натрупа, преди да пострада на изборите. Делът на английските гласоподаватели, които се разпознават като „ проруски “, е 3 %. (Не сте прочели неправилно това число.) И въпреки всичко кой партиен водач постоянно би трябвало да отхвърля съмненията за благосклонности към Кремъл? Фараж, национален трибун.
В популистката нулева година от 2016 година десничари, в това число някои, които смятах, че познавам добре, бяха опиянени от това, че тълпата е на тяхна страна. Ако това не е прекомерно фройдистко, в него имаше нещо като учебния простак, който се сприятелява с коравите деца. По тематиката за имиграцията десните към момента се базират на публичното мнение като мотив самичък по себе си. Достатъчно заслужено. В една народна власт, даже представителна, е по този начин. Но по тематиката за блокирането? Или за Брекзит с наближаването на десетилетието? Напрегнато безмълвие, доста тътрене на крайници, понякога кашлица. Не бъдете толкоз свенливи, остарели другари. Кажете ни какво мислите за The People в този момент.
